Silencio...

Video

Sun, 06 May 2012 11:23:58 +0300

....

Sun, 06 May 2012 11:00:45 +0300

Буци лед. Дъното на празната чаша. Драскотини навсякъде. Зелено, кафяво. Безсилие, отчаяние, страх. Тъга на талази. Друга реалност, различна вселена. Без граници. Заглушаваща есен. Ние сме никъде, никакви. Толкова далече. Толкова пулсираща празнота. Толкова ненаписана болка в толкова малко сърце. И вече пресъхнало.
Отново съм аз. Само аз и времето и онова, до което пристигнах. А то е страшно.
Искам да спре. Всичко.
Горчи ми … всичко. И думите, и прашинките ми тежат … Ала пак не е краят.

Защо не може просто някой да ми подари усмивка?

.

Sun, 06 May 2012 10:56:22 +0300

Подари ми усмивки. На листче.
Но никога време.
И никакви думи. Когато е трябвало.
А то трябваше.

dont know

Sat, 14 Apr 2012 14:59:46 +0300

Очите ми горят, сякаш не съм пила вода с дни. Зелени са, отново. Всичко в мен е смачкан и захвърлен космос, в който нещата нямат места, а само имена, които се забиват по мен със силата на случайно захвърлени думи. Толкова е разбъркано, че дори в изреченията ми си проличава как не зная кое на кого принадлежи и как да върна всичко обратно. Нямам силата да се сгуша в тази безредица, да се опитам да я почувствам моя, защото навсякъде около мен е издраскано с опитите ми и вече започна да излиза красиво от прекалено вторачване. Никой няма да ми позволи да се скрия, няма скривалище за съзнанието, което те изправя пред очите на другите и ти крещи колко голяма е този път грешката и как нямаш право да вземаш чужди решения. Всичко пристига със закъснение.
А тишината в това разпръснато пространство е толкова позната, толкова искана някога, толкова осъждаща ме да преживея станалото. Тя е тишина, която ми позволява да пиша единствено истинското, единствено онова, което не исках да показвам пред другите, защото останалото за говорене вече е казано.
Аз съм така малка в този така разпростиращ се космос, че е невъзможно да бъда открита сред останките от чуждите постъпки и думи. Нямам значение, атомите нямат самостоятелно значение, те само се прилепват към нещо и някого и започват да строят пясъчни кули. Аз съм способна да съществувам самостоятелно, но в кое от целият хаос съм аз?
Не вода ми е нужна, а рамо.

…all of my life Ive been waiting for someone to love.....

Sun, 08 Apr 2012 23:56:29 +0300

…all of my life Ive been waiting for someone to love.. <3

… …’cause u will find me in a place I know the...

Sun, 08 Apr 2012 02:17:06 +0300

… …’cause u will find me in a place I know the best…

виртуални страсти

Thu, 05 Apr 2012 15:30:00 +0300

Докато малките ми пръсти потъват в клавишите, докато си играя на котка и мишка с виртуален любовник…не е изневяра, нещо по-дълбоко е, истинско е в нереалната си същност…

Не вижда очите ми докато игриво флиртувам, нито как хапя устните си докато ми говори перверзни неща, но пък написаното от меките ми ръце се забива в ума му и може би разтърсва душата му…

Смеем се като деца, аз повече на малките игриви човечета.

Не мога да го целуна, нито да го докосна, но това ми харесва повече. Някак хаотично е, а всъщност подредено.

Всеки ден в три.

Често ме пита за живота ми. Казвам - обикновен е, подреден, а всъщност постоянно разбъркан, неестествен и странен. Понякога ме иска завинаги, говори странни, безумни неща за вечността…Само че някак си не ми се вписва в пейзажа - реалния…прекалено е обикновен за мен, прекалено естествен…

И аз търся вечното, защото то никога не престава да съществува, но в друга форма…тяло…душа… Правя се на лесна и се хиля нелепо, но всъщност дълбоко в себе си мога само да ръкопляскам на глупаците и да завиждам на усмивките им…не са така изкуствени и напудрени като моите…

После слагам големи черни очила и се качвам в черната кола…вече не мисля за виртуалната си прищявка, прекалено романтичен ми е…аз искам гадния мъж в дома си.. Прекалено извратена ли съм? Може би…докато чакам да се прибере от поредното пътуване… ама си струва…заради всички онези мигове на пърхащо щастие, често болезнено, но на мен така ми харесва…

Никой не вярва в любовта и във вярността ми всъщност, а аз все така…ден след ден…минавам един и същ път до дома - онзи празния… и приготвям вечеря.Тихо, без гняв от видимото отсъствие. Само ако можех да балсамирам любовта си, за да остане тя вечна за поколенията, ала тя е все така неуловима…

Задръстване, David Guetta в колата, цигара и вкусове на виртуални целувки. Странен сюрреализъм… и имам чувството, че полудявам. Част съм от някаква смешна пиеса, а дишането ми е като бързо преминаване по телевизионни канали - запъхтяно, неуверено, едва доловимо стенание…като блед спомен. А споменът не е любов, той е просто отрязък от някаква действителност. И ако случайно решиш да бориш призраците, които ти я отнемат, агонизираш. Защото всъщност те са твоята непробиваема същност, а борбата е със самия теб. И потъваш в безкрайността на собственото си въображение и надменност… Можеш единствено да докосваш себе си по онзи неповторим начин, който само ти наричаш чувствен, а всъщност е гнусен дори…

Любовта е лесна за постигане щом можеш дори да си платиш за нея, но никога няма да бъде така пълна и смислена. Нито жертвоготовна, може да бъде красива понякога и добре да ухае, но тя винаги ще бъде чужда, защото може друг да я купи на по-висока цена. Чудя се дали самата аз не съм купената такава на моят мъж..

Докато изминавам до болка познатия път, лудост се чете в очите ми… Има ли капчица разум в безумието?

Моторът угасва пред вкъщи и няма нищо друго освен собственото ми дишане. След всичко винаги остава само глухо мълчание. След всяка болка, след всеки смях, след всяка смърт…всичко потъва в тишина…

Връщам се пак към неясните мисли от деня, чувствам се тъпо, защото всъщност в това няма никакъв смисъл, но и скрита неискреност също. Просто игра - без очаквания, без минало, без бъдеще и любов дори няма. Дори и платена, освен интернета…разбира се. Но той пък е прекалено евтин…само че желанията ми са искрени, истински, неподправени… Такива които не мога да нарека наивни, а женствено-еротични…

Нещата винаги са прости, само ние ги усложняваме с дълго премисляне. Те са естествени, прекалено еднакви понякога… Когато вървя по оживената улица, когато гледам нощем през прозореца пустия град, докато танцувам в ритъма на силната музика или спя погълната от тишината, докато говоря, мълча, пея, смея се, плача, живея и умирам, гасна и пламтя, обичам и мразя… Не мразя никой друг освен себе си…

А пролетта е толкова красива…

Video

Mon, 13 Feb 2012 01:57:46 +0200

....

Mon, 13 Feb 2012 01:54:44 +0200

Много пориви напоследък. Все в различни посоки. Никаква реализация. Или поне минимална.
Липсва ми романтика и искреност. Имам ентусиазъм…ако не друго. Всичко си отива и пак се връща, и пак си отива. Искам обич и целувки. Постоянни целувки. Много гушкане искам. И дълги дъждовни дни прекарани в леглото. Малко чай с малко мед и малко мляко. Малко цигари. Малко сън. Малко алкохол. Много сантименти и слабости.
Ретроспективно ми е. Обаче искам новости в областта. Иновации и после пак сантименти обвити в аромата на канела, ром и касис.

Ohhhh Goooood!!!!! I Fuckin love it!!!! <3 <3 <3

Mon, 13 Feb 2012 00:50:58 +0200

Ohhhh Goooood!!!!! I Fuckin love it!!!! <3 <3 <3

<3

Mon, 30 Jan 2012 04:45:43 +0200

.

Sat, 31 Dec 2011 12:44:51 +0200

не знам

Photographer: PAOLINA LESEVA

Fri, 16 Dec 2011 11:32:53 +0200

Photographer: PAOLINA LESEVA

.

Thu, 08 Dec 2011 02:12:53 +0200

Аз съм грозна- грозна съм, груба, бодлива, егоистична, батериите ми лесно падат и съм горчива, тръпчива, като лошо смляно кафе, аз съм много вода и олио на едно място.

Аз съм мила - аз съм деликатна, тактична, изслушваща, поривиста, предана до глупост или лудост и, каквото и да си мислят всички, и каквото и да си мисля аз - не съм празна.

Няма да си го позволя.

Дори да се разтварям трудно и все да ходя с бронята на гръб.

Дори другите да са по-красиви, и по-синеоки, по - със походката на Алис от Closer и по задържащи окото - никога няма да си позволя да съм празна.

Просто имаш задължения, не можеш да бягаш от всички. Задължението да си нормална и поне що-годе, удебелявайки линиите да се вписваш в околната среда, да не си твърде груба с едни и твърде мила с други, защото, darlings, привлекателно звучи да “бъдеш себе си”, но имаш нужда от нещата, които налагат рамките.

От хората, които налагат рамките.

Все стъпваш по тънък лед някъде, все се стараеш да свикнеш да си /insert random word/

О, хора, край които не стъпвам по лед - благодаря ви. Не знам защо говоря в множествено число, при положение, че май сте само един - или не, двама.

Но благодаря - от дъното на бодливото ми аз.

Наистина съм бодлива, не мога да се спася от това.

Обаче го казах някъде - мога да съм и “само усмивка”.

...

Mon, 28 Nov 2011 02:21:23 +0200

Вземи, вземи това което имам

и с нищо , нищичко не ме оставяй.

И нека във сърцето бъде зима.

Не ми дарявай огън, а забрава.

Не искам чувства, само тишина,

защото трудно е със чувства да се бориш.

Защото всичко се превръща във война

и постоянно бягаш, криеш се и спориш.

И търсиш себе си във другия. Но после

разбрал, че търсиш нещо невъзможно

във теб се трупат хиляди въпроси

и вече просто чувстваш, че не можеш

Вземи, вземи това което имам.

Омръзна ми да бягам и да споря.

И нека във сърцето бъде зима.

Не мога вече с чувства да се боря.

слънцемитко in the mix <3 photo by: Mariya Mileva

Sat, 26 Nov 2011 19:11:10 +0200

слънцемитко in the mix <3

photo by: Mariya Mileva

Не съвсем

Wed, 23 Nov 2011 00:47:34 +0200

Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. Такъв е, защото отдавна вече е тъмно. Протегни ръце и целуни светлините. Нищо, че не са звезди, а празнуващите съседи. Сипи си от преполовената бутилка… не, по-добре пий от моята чаша! Усети вкусовете ни - моят и на перфектно балансираният Bushmills, който както знаеш, всъщост мразя. После говори или мълчи, все ми е тая. Пий! - правя се, че не те виждам. Вперила съм поглед в морето, а мислите ми се пръскат на хиляди парченца и нито една не се връща за да разкаже как е живяла самостоятелно. Чудя се до кога ще си играем… Не че и сега не мога да ти кажа, да си гледаш работата, но съм една идея по-зряла. Пропита съм до кости от съмнения. Живея в своя собствен свят, в кутия от илюзии, а всъщост съм в палат - твоят, защото никога не стана достатъчно различен, за да ми прилича. Обичам хаоса не само като звучене, а и като виждане, усещане, дори и мирис. Обичам да го чувствам в немирните си коси, в разбърканият шкаф със снимки, в неоправеното до обяд легло…, а ти, ти и сега си все така подреден, дори и в този момент, докато блуждаеш някъде, докато отпиваш от моята чаша, докато вятърът се опитва да проникне в душата ти…

Трябваше да те сбъдна такъв, какъвто те исках докато можех. Но те оставих да бъдеш себе си и да ме завладееш. Смятах, че така поне един от двама ни ще бъде щастлив. Научих се да давам, да бъда като грешка като прошка като истина, научих се. Но вече не съм същата. Онази, другата- застрелях я. Лично – без угризения! Само за теб, заради теб. Разбирай го както искаш, измъчвай се, обвинявай ме. Не ми пука, мен вече ме няма. Тази душевност вече не е моята, просто трайно е заседнала в тялото ми. Не ме нараняваш повече, разбираш ли!?

А всъщост тройната дестилация на любимото ти уиски никак не е лоша, напротив. Усещам как гори гърлото ми и топли тялото и като че ли, но само като че ли, пробужда онази забравена част от мен в съзнанието ми и ми припомня коя бях. Усмихвам се и ми става приятно както някога в прегръдките на баба ми. После отново заковавам поглед в нищото и осъзнавам, че съм само аз, само ти, всъщност двамата, но не съвсем.

Всеки ден търся смисъла на съжителството ни. А тази вечер смисълът е следният- понякога за да задържиш нещо истинско, трябва доста да се жертваш. Е, аз пък от инат ли, от глупост ли се уморих. Или ми е по-лесно да се оправдавам, знам ли. Просто нямам сили повече, нямам и какво да дам. Искам всичко сега на момента, ако не става - спирам! Чуваш ли? – Сипи ми още. Така по-лесно изчезват контрастите, остават опасностите, безсилието ми е вече пословично. Изживях този спомен, който исках да бъдеш. Сега всичко е минало. Както вчерашният ден, когато изтрих обувките си от калта. Къде намерих толкова кал - не знам. Късмет-такъв, какъвто напоследък ме спохожда често. Кога стана толкова страшно, че и в сънищата си престанахме да бъдем искрени…? Искам си пак обратно всяко мъничко усещане, всяко леко докосване, нежно като парченце млечен шоколад.

Сега съм друга, такава каквато ти ме пожела - горда съм като трибунала на ООН , като римската култура, като „триумфа на червилата” - нахална съм и мачкам хората… Сега съм друга и моето име не е от значение.

fuck me hard in the rain

Wed, 23 Nov 2011 00:40:48 +0200

А, бе, да и то беше един секс, един дъжд, едни емоции, едни такива….

Първо бяха онези гадните опиaтите, онези които като си ги гледал по филмите и си ги чел в книгите и веднага си ги намразил, но на мен ми хареса…не, не ми хареса, беше ми интересно, странно, ново…не беше приятно, но те държеше буден, мислещ, кипящ…

След това дойдоха и онези дългите, безсънните нощи. Онези, в които само си буден и мислиш и си задаваш от онези, екзистенциалните въпроси, нали знаеш, онези които остават без какъвто и да е отговор.
На края на дневен ред излизат и онези съмнения, които само си мислиш, че са плод на въображението ти. Обаче усещаш, че наистина е било всичко това. Цялата каша. Всичкият този буламач. Секса е бил там. И ти си бил там. Даже всичко е било на ниво, било е хубаво, удовлеторяващо.
Целия хаос. Всичката лудост. Неиздържащо ти е вече. Много….

Fuck me hard in the rain…. И заваля.

Е, да, друго е усещането…друго е когато го искаш, когато го викаш, когато го желаеш, когато тръпнеш в очакване, когато единственото което искаш е това….

И заваля….

Туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп..
туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…
туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…туп…

Обгръща и разнежва…и те кара да мечтаеш, и да си буден, защото виждаш, защото знаеш….и затваряш очи, обладан от сетивност, от желания, от изпълнени желания, от копнежи, от стремежи….туп…туп….туп…

Сърцето се ускорява, пулсът - силен, устремен, бие, бяга, недостижим. Съзнанието замъглено, а устните ти крещят до безмълвност. Очите ти стенат. И ти знаеш…и той знае, тя знае….и те са казали на всички….прозрачен оставаш, разголен, желанията ти не са само твои вече, всички знаят….

И заваля…. Всеки път като вали…

…Fuck me hard in the rain….

She’s adorable! And the only word I have on my mind...

Mon, 21 Nov 2011 21:07:59 +0200

She’s adorable! And the only word I have on my mind watching this picture is “freedom” .. !

миш <3

Sat, 19 Nov 2011 15:21:14 +0200

Когато мислите ми почнат да кървят
и раните в душата ми да парят,
на мен ми трябва само дълъг път
и ти да ме очакваш на самотна гара.

И щом в душата ми е плитко и самотно
на мен ми трябва само да те зърна
и твоите очи като море дълбоки
със моя поглед нежно да прегърна.

И щом се чувствам ничия и чужда
аз искам само твойте думи топли -
и твоя глас - дълбок и непринуден
да спира всеки мой отчаян вопъл.

И щом несигурна съм и невзрачна..
ах, как нуждая се от тебе само!
И щом в душата ми е страшно мрачно -
бъди ти слънце, огън.. пламък.

И как щастлива съм, че теб те има,
защото ти си силата в кръвта ми.
Ти - мое лято, пролет, есен, зима..
Ти - чувствен мъж.. Момче голямо.